Съединение на Княжество България с Източна Румелия

Съединение

На 3 март 1878 година в малкото селище Сан Стефано, което сега е квартал на Истанбул, приключва Руско-турската освободителна война. Подписва се Санстефанския мирен договор, който освобождава българите от турско робство и възстановява Българската държава. България се създава като автономно трибутарно или васално княжество, тоест плаща се ежегоден васален данък, България се конституира като самоуправляващо се княжество под суверенитета на Негово Величество султана. Чак 30 години по-късно, на 22 септември 1908, е обявена пълната независимост на България, но нека се върнем назад.

4 месеца след Санстефанския договор се подписва Берлинския договор, който урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война и унищожава разпоредбите на предварителния Санстефанския мирен договор, тъй като Санстефанският изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили – Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия и Италия.

Берлинският договор определя територията на българското княжество в земите между Дунав, Стара планина и софийска област. А пък между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, докато Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана. България има собствено правителство и войска, а османската армия няма право да навлиза в нейната територия, но все пак има ежегоден данък към Османската империя. Автономията на Източна Румелия обаче е по-ограничена, областта се управлява от главен управител, назначаван от Османската империя и одобряван от Великите сили с петгодишен мандат.

Начело на България застава Александър Батенберг, който е първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико Народно събрание в Търново. Разбира се след Освобождението националното обединения с Източна Румелия става основна външнополитическа цел на свободното Княжество България и жизнен стремеж на всички българи. За да се случи това обаче е нужна продължителна и разностранна подготовка. Открояват се усилията за политическо, икономическо и културно сближаване между княжеството и автономната област, за организиране на солидни български въоръжени сили.

През февруари 1885 година в Пловдив се основава Българският таен централен революционен комитет с председател Захари Стоянов. Основната цел е окончателното свобождение на българсикя народ чрез революция – морална и с оръжие. По-нататък е изтъкната и необходимоста от създаване на балканска федерация, но основната цел остава извоюването на автономия на Македония (Западна Румелия), както и на Източна Румелия. Освобождението на Македония може да стане с борба срещу турската власт там, а съединениято на Северна и Южна България не би създало такава трудност, защото автономната област има изградено българско управление и не се допускат турски гарнизони, въпреки зависимостта си от Османската империя, Източна Румелия се развива като българска.

Българският таен централен революционен комитет насочва силите си към пропаганда и създаване на масово движение. В това отношение най-голяма роля изиграва вестник Борба, който е основан, редактиран и издаван от Захари Стоянов. Публикуват се остри статии срещу правителството и открито призовава да се премахне изкуственото разделяне на българския народ. Честванията на 9-годишнината от смъртта на Христо Ботев и на 17-годишнината от смърта на Хаджи Димитър и неговата чета се превръщат в масови демонстрации.

Българският таен централен революционен комитет също така прави опити да спечели съдействието на правителството в Княжество България, но министър-председателя Петко Каравелов смята че съединението е в неподходящо време заради нестабилното вътрешнополитическо положение на княжеството и липсата на подкрепа от Русия. За разлика от него обаче княз Александър I не се противопоставя на подготвяната акция.

На заседание на ЦК се взема решение на 15 септември да се вдигне въстание за сваляне на главния управител и правителството на Източна Румелия и да се провъзгласи съединението. Развитието на събитията леко се променя и на 2 септември 1885та трима младежи в Панагюрище излизат на главната улица с развято знаме и възгласи „Да живее Съединението“. Вълнението е потушено и властите арестуват Захари Стоянов, но под натиска на народа по-късно е освободен.

Три дни по-късно, на 5ти септември, населението в различни градове и села на Източна Румелия се вдига на въстание. Властите не оказват сериозна съпротива и няколко чети потеглят към областния център Пловдив, където в ранните часове на 6ти септември майор Данаил Николаев установява контрол над Пловдив и без да среща съпротива, сваля правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, който не се възползва от правото си да повика турски войски в областта. Когато го арестуват, той заявява „И аз съм Българин“.

Пред войската, присъединилите се чети и насъбралия се народ е прочетена прокламация за провъзгласяване на Съдинението. Българският таен централен революционен комитет съставя временно правителство, а в областта е обявено военно положение и се извършена мобилизация. Съединението е признато два дни по-късно от българския княз Александър I, който приема Южна България под скиптъра си. Поставен пред свършен факт министър председателя Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. Докато князът е посрещан с овации в Пловдив, българската войска се отправя на югоизток срещу евентуално навлизане на турската армия.

Провъзгласяването на Съединението е нарушение на един международен договор и Великите сили не се примиряват с провала си да превърнат Източна Румелия в буферна територия и поощряват Сърбия за пореден път да нахлуе в България. Противно на очакването на българския народ Русия също не одобрява Съединението, тя смята че това ще укрепи положението на княз Александър I, който е ненавиждан от царския род. Сърбите виждат една голяма и силна България, която е заплаха за сръбските претенции върху Македония. През ноември сръбски войски нахлуват в България, към София и към Видин, обаче основните сили на България са разположени по границите с Турция. Сръбското нападение предизвиква небивал патриотичен подем в цялото българско общество и въпреки че през първите дни на войната малките български отряди отстъпват, то те печелят достатъчно време, през което войските от южната граница извършват преход към западната и след решителни тридневни сражение, българските войски успяват да отблъснат сръбсикте сили и да минат в настъпление. За да предотврати пълния разгром на Сърбия, Австро-Унгария заплащва княз Алесандър I и в крайна сметка през декември се сключва примирие.

Победата на Княжеството предизвиква възхищение на европейския свят, Великите сили разбират че възстановяването на стария ред е невъзможно. На 24 март 1886г се подписва Топханенския акт, който урежда сливането на Северна и Южна България. Съединениеот от 1885 е първата успешна крачка по пътя за национално обединение. Само 7 години след освобождението българския народ дръзва да се противопостави на диктата на великите сили и да покаже на света, че е способен сам да се грижи за съдбините си. В резултат на Съединението Българското княжество става най-значимата държава на Балканите с възможности да бърз икономически и духовен напредък.

Сподели с приятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *