Информация за ултрамаратона Tor des Geants – 330км и 24000м денивелация

Tor des Geants

Tor des Geants е един от най-тежките бегачески ултрамаратони със своята дължина от 330 километра и 24 километра положителна денивелация. Няколко българи са се осмелявали да се запишат, като някои от тях дори имат успешен финал, докато повечето са се отказвали. В следващите редове копирам разказ на един от участниците – Владимир Пенов.

Tor des Geants (на български: Тор де Жеан) е non-stop планинско състезание от около 330 км и 24000 м D+, започващо и завършващо в Courmayeur (Италия). Маршрутът прави пълна обиколка на Valle d’Aosta, следвайки 2-та високопланински маршрута (Alta Via 2 и Alta Via 1). Най-ниска точка около 300 м., най-висока около 3300 м.. Средна надморска височина около 2000 м. Повече цифрички: http://tordesgeants.it и трака за i-tra http://tracedetrail.com/en/trace/trace/15398

Маршрутът е естествен – почти навсякъде следва Alta Via 2 и 1. Долина, проход (col), долина, и така много пъти. Много добре маркирано трасе. Пътеките не са толкова посещавани като Tour du Mont Blanc. Стръмни и дълги изкачвания (над половината от 25-те са над 1000+ м), стръмни и технични спускания. При мокро време някои спускания ми отнемаха отчайващо много време, заради постоянните чупки в кръста върху мокрите камъни. Тук трябва да целуна щеките си и да спомена, че съм ги ползвал почти постоянно. 2014-та година една от тях в знак на протест не пожела да се сгъне и остана до една кофа в Милано.

Може да се усетят всякакви атмосферни условия по време на състезанието. Температура от -5 до +25 (без екстремните стойности), слънце, студ, дъжд, суграшица, сняг. За щастие гръмотевиците и светкавиците бяха кратко явление. Добрата екипировка е задължителна. Проверява се задължително преди, а са ме проверявали и по време на състезанието. Мога да кажа, че съм използвал всичко от задължителните неща (дори непромокаеми ръкавици) без свирката, фолиото и резерва храна.

Състезанието е условно разделено на 7 части, всяка завършваща в голям подкрепителен пункт (база, ит. base vita, анг. life base), в който може да се спи неограничено, да се вземе душ. В тези пунктове те чака жълтия ти сак, в който се пренасят резервните ти дрехи и обувки, батерии, зарядни и т.н. Според мен е задължително да има поне 1 резервен чифт маратонки, а по-добре 2. Много време се прекарва на тъмно, средата на септември се стъмва около 8 и не е светло преди 6. Трябва да се помисли за резервни батерии за челниците или как да се зареждат най-бързо. Другите подкрепителни пунктове по трасето са добре заредени и разпределени. Аз лично не съм ял и пил нищо повече от това, което имаше на подкрепителните пунктове. Хранителния резерв го връщах недокоснат.

Максималното време за преминаване е 150 часа. Особеност за състезание с такава продължителност е, че е non-stop. Времето тече, независимо дали спиш, ядеш и други неща. Рекордът на трасето е малко над 70 часа на Iker Karrera от 2013. По-голямата част от завършващите го преминават за над 5 дни. Това довежда до един голям проблем – съня. Аз за пръв път спях в Donnas, което е на 150-тия км. Пробвал съм да лягам преди това, но не съм заспивал. 2 часа сън освежават много добре. Проблемът е, че след това е много трудно да издържиш дори 24 часа без сън. През светлите части на деня е ОК, но след няколко часа с челник през нощта липсата на сън е много осезателна. В някои от малките подкрепителни пунктове, предимно хижи, може да се спи до 2 часа.

Най-големият проблем за мен освен съня е скапването на ходилата. На 3-тия ден започват да се образуват плюски, които въпреки всички магии, са доста болезнени и в един момент се оказват сериозен ограничаващ фактор. Препоръчително за всеки участник е да знае как да предотврати появата на плюски и евентуално, ако се появят да може да минимизира щетите. Аз все още не съм открил тайната рецепта.

Малко за етапите:

1. Courmayeur – Valgrisenche
Три стръмни изкачвания (Col d’Arp 2500+, Passo Alto 2800+, Col Crosatie – 2800+) и три спускания.
Последните 200-300 вертикални метра преди проходите са доста стръмни.
Спускането от Passo Alto е доста каменисто, върху не много стабилни каменни плочи. На мокро трябва да се внимава доста.

2. Valgrisenche – Cogne
Подобно на предния етап – 3 изкачвания и 3 спускания (Col Fenetre – 2800+, Col Entrelor 3000, Col Loson 3300). Голяма част от този етап обикновено се прави през нощта. Тук са най-високите проходи в Tor-a (Col Entrelor, Col Loson). Спускането от Col Fenetre е впечатляваща гледка през нощта – стръмни къси серпентини, в които трябва да внимаваш да не изпуснеш завоя, челниците на хората пред теб светят все едно под краката ти.
Col Loson е тягостно изкачване по големи серпентини, като последните 300 вертикални метра стават наистина стръмни.

3. Cogne – Donnas
Едно голямо изкачване от 1300 м D+ до Col Fenetre di Champorcher 2800+ и 30 км спускане до Donnas (~330м – най-ниската точка на Tor-a). Като цяло изкачването до 2500 не впечатлява. Дълго (16 км), не толкова стръмно, има много електрически стълбове във високата планина. Спускането към Donnas е много дълго, в началото може да се бяга доста, но в края си има много неестествени участъци. Минава се през много малки населени места, през дворовете и пред вратите на къщите, които през нощта изглеждат призрачно спокойни. След това се излиза в гората, изкачват се 100 м D+, за да се спуснат след това 200. И така 2-3 пъти. Може би, ако е ден и е сухо би било различно усещане. Все пак това при мен беше подсилено от над 40 часа и към 150 км в състезанието без сън.

4. Donnas – Gressoney
Въпреки, че етап 2 е с подобни параметри като дължина и сборно изкачване, а е и на по-голяма надморска височина, за мен това е най-тежкият етап. Около 55 км, като най-високата му точка е едва 2400 м. Едно голямо изкачване от 300 м до билото на планината (Rifugio Coda 2200 м), като излизането от Donnas и достигането до планината минава през различни градчета, по улиците, през дворовете, под асмите с узрелите гроздове. След това се навлиза е едни от най-дивите части на Valle d’Aosta.
Другите изкачвания са сравнително малки – 200-500 м D+, но теренът е доста техничен. Участъкът от Crenna dou Leui до Colle della Vecchia, макар да не изглежда нищо особено на карта, в мокро време е един от най-трудните в Tor-a.

5. Gressoney – Valtournenche
След най-тежкия, този според мен е най-лекия и един от най-красивите. 2 изкачвания до над 2700. Теренът не е толкова каменист на спускане. Спускането към Valtournenche е под „сянката“ на Matterhorn.

6. Valtournenche – Ollomont
Този етап може да съперничи по трудност на Donnas-Gressoney. След началните километри се прекарва 25 км над 2000м, като 10 от тях са над 2500 м. Нагоре, надолу, нагоре, надолу, … Към 3 км тясна пътека прорязала склона, трябва да се внимава да не се излезе от пътеката, особено нощем, за да не последва неконтролируемо падане.

7. Ollomont – Courmayeur
Който достигне Ollomont се приготвя за Finale grande. Болят те ходилата при всяка стъпка, спи ти се и имаш някакви си около 50 км. Има само 2 изкачвания и един сравнително равен участък от около 10 км до St. Rhemy en Bosses. В малкото селце St. Rhemy те посрещат като на Giro d’Italia, всичко е навън дори през нощта. Има и досадни елементи като един мургав italiano, който сновеше насам, натам край мен и ме юркаше – forza, allez, пунктът е съвсем близо, има-няма 2-3 км, а на мен ми се спеше много и му отговарях в стил „да ти … млъкни бе“. Разбира се, въодушевлението от неговата подкрепа я изказах само на български, но мисля, че ме разбра доста добре.
В St. Rhemy не се бърза, всички се подготвят за последното изкачване, все едно са в базов лагер нейде из Хималаите и ще изкачват 8000+, а не 2900 и малко на Col Malatra. В последното rifugio преди Malatra – Rif. Frassati обстановката е подобна, но там вече сме в последния щурмови лагер. Всъщност нямам непосредствена представа как изглеждат лагерите в Хималаите. Всички дремят по пейките и не бързат за никъде. Col Malatra е мантрата на всички, краят на последното изкачване преди Courmayeur. Тесен процеп в скалите, откъдето може да хвърлиш поглед към Val Ferret и Mont Blanc. Минути за поглед назад към голямата верига от върхове и старт на последното 20 км спускане към Курмайор. Когато краката ти са в плюски, 20 км са цяла вечност. Спускането към Rifugio Bonatti, разкрива мощната фигура на Grandes Jorasses, стърчаща 2000 метра над теб, която се намира сякаш на ръка разстояние. Тук някъде се запознах с друг състезател – японец, който сподели, че няколко седмици по-късно ще участва в Deca Ironman (10 Ironman в 10 последователни дни). Помислих го за луд, но след това се сетих къде се намирам и вече не ми изглеждаше толкова луд. След малко се показа и огрения от слънцето Монблан в целия си блясък. Финалът в Курмайор е магия. Много публика край червения килим, пресичане на финалната линия. Поздравления от публика и организатори. Това е състезание, което почита всеки един от участниците си.

Tor des Geants е емоция. От брифинга и pasta-party-то преди състезанието до финала и награждаването след това. При награждаването всички завършили участници (около 450) се извикват един по един на сцената, за да получат своята минутка слава.
Tor des Geants е уникално състезание, заради хората – участници, организатори, доброволци, жители на Valle d’Aosta. Над 2000 доброволци, които винаги се грижат за теб, могат да те аплодират и окуражат, да извадят собствена манджа извън даденото им от организаторите. Ангажираността на местните жители, които живеят с Tor-a, в дните, които се провежда, подкрепят участниците, даряват безвъзмездно от своите финанси и време. Такива са пицата и бирата на 2 км преди големия пункт във Valgrisenche. Топлият чай в огромна тенджера, предлаган преди зазоряване пред един краварник на 2500 м, когато всички върхове наоколо са побелели от сняг. Минералната вода разсипвана от малки деца на минаващите състезатели над Donnas. Изобилният „неофициален“ подкрепителен пункт между Rif. Coda и Lago Vargno.
Tor des Geants е тежко изпитание, едно дълго пътешествие сред много красиви места, което се прави в състояние на постоянна липса на сън (12-13 часа в хоризонтално положение за 6 дни). Има моменти, когато ти се спи, но си много на м…..а си, а всичко е студено и мокро. Има моменти, когато ходиш с почти затворени очи. Десет часа с челник, когато не си спал е тежко изпитание. Има моменти, когато псуваш силно на глас, чудейки се защо не си в топлото легло вкъщи. Сънят се връща за седмица, краката заздравяват и те за толкова, но спомените и емоциите държат дълго време. Участвал съм три пъти, надявам се да участвам пак.

Доста съкратих, но пак се получи дългичко. На който е решил да участва, късмет в жребия и Buon Tor.

Сподели с приятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *