Поборник-опълченец Тодор Младенов Овчарски – 1856-1935

По случай 3 март, публикувам една статия, написана от моя дядо (Никола Овчарски):

Поборник-опълченец Тодор Младенов Овчарски – 1856-1935

Участвал като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. Най-напред се включва в четата на капитан Филипович и се сражават срещу турска войска при селата Флорентин и Ново село, където дават много ранени и убити. Оцелелите се събират в Зайчер, където се включват в батальон на подполковник Медмедонски. Водят боеви при Гюниш и Каменишки Креват. В сраженията и при отстъплението има много жертви. Той е сред ранените. След окончателното излекуване в Белградска болница с група българи минават през Турно Северин, Гюргево, Букурещ и пристигат в Одеса, където се записват доброволци в руската армия.

Участвал в Руско-турската война от 1877-1878 г. включен в 5-та дружина на Българското опълчение. Преминава прохода Одеса, Кишенев, Плоещ, Букурещ и Зимнич, където полагат клетва. Ð?зминава маршрута от Свищов, Търново, Габрово, Шипка, Казанлък, Стара Загора и Шейново. В драматичните тридневни боеве (21,22 и 23) през август 1877 г. воюва в първите редици в защита на прохода Шипка и в последните боеве при Шейново, където е разгромена войската на Сюлейман паша.

Участвал като доброволец в Балканската война от 1912-1913 г. със собствената си волска кола, извойзвайки продоволствие и боеприпаси.

За участието му в горепосочените войни и проявен героизъм, е кавалер на Орден за храброст – 1876 г. – сръбски, Орден „Георги Победоносец” – 1877-1878 г. от руския цар, Орден за храброст – 1879 г., Медал 1877-1902 г. от император Александър ІІ по случай 25 г. от освобождението на България, Кръст „Търново-1908” – независимо княжество, Кръст „22.09.1908” – независимост на царство България и значка „Преди всичко България” – Съюз на запасните подофицери.

След освобождението създава семейство и фамилията „Овчарските” в гр.Лом. Занимава се със земеделие и овцевъдство. В семейството му отглеждат едно дете Митка, на вдовица от войната и техните 6 деца: Тодорка, Русин, Екатерина, Борис, Ð?лия и Наталия.

Ний, неговите внуци и правнуци и племиници (внуци и правнуци) на неговите сестри, в знак на признателност за героичните му дела и за възраждане на родовата памет извършихме:

1. През периода 2000-2005 г. изследване на неговото родословно дърво и установихме, че родоначалник е баща му – Младен-овчара от село Душилница, бивша Ломска околия. Сега селото е слято със село Мокреш, община Вълчедръм, област Монтана. Намира се на 14 км югоизточно от гр.Лом в Дунавската равнина. Ð?звършвани побоища, грабежи и палежи от черкези стават причина семейството на Младен-овчара да напусне селото и през 1870г. да се засели в гр.Лом, на река Дунав.
Родословното дърво на Младен-овчара се състои от 3 клона: на сина Тодор (1856-1935) с издирени 86 души, на дъщерята Пена (1864-1937) с 46 души и дъщерята Дока (1866-1927) с 63 души.

2. През м.март 2006 г. излезе от печат книгата „Родът на Тодор Младенов Овчарски” с графики, снимки и информация за 196 родственици от 6 поколения по отношение имена, години на раждания и смърт, образование, професии, месторабота, семейно положение, местоживеене и др. информация, свързана със съдбовни или исторически моменти от техния живот. Всички живи родственици от ІІІ, ІV и V поколение получиха екземпляри от книгата

3. Съвместно с Ð?сторически музей гр.Лом организирахме:
– Фото изложба за живота на поборник-опълченеца Тодор Младенов Овчарски от 1 до 10 май 2006 г.
– Тържествено честване 150 години от рождението му на 05.05.2006 г. и представяне на книгата „Родът на Тодор Младенов Овчарски” в присъствието на родственици от ІІІ, ІV, V и VІ-то поколение, официални гости и граждани на Лом.

Поклон пред героичните му дела

Сподели с приятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *